iMac LCD ATX

iMac G3 350Mhz Blueberry slot-loading

Year: 1999

Кодово име: Kihei

link everymac

Първият ми мак. След дълги години вярна служба, добавяне на памет, по-голям твърд диск, замяна на оптичното устройство с двд, овърклок на 400Mhz, подмяна на говорители(поради продънени мембрани и липса на толкова малки за отремонтиране)...спря да работи. Проблема се оказа PAV(Power Audio Video) board. Решение - подмяна на захранването със стандартно ATX PC захранване и подмяна на CRT монитора с LCD. Из интернет се намират схеми на подредбата на конекторите - захранването и VGA, както и тези използвани от Apple. Купих си ново захранване, разбира се без вентилатор :) И  сега пиша този пост на работещ iMac G3 с плосък екран. Всъщност реших да използвам всеки един от PowerPC маковете, за да ги опиша. Проблем се оказа свалянето на снимките от прекалено новата версия на iOS инсталирана на телефона ми. Затова следващия Мак ще заснема не с телефона, а с фотоапарат. Ето и малко снимки:

Apple Firmware updates

IM131.010A.B09 IS OLDER THAN IM131.010A.B0A AND

IM131.010A.B0A IS NEWER THAN IM131.010A.B09 !!!

0123456789ABCDEF....

"firmware update imac late 2012"

https://support.apple.com/en-us/HT201518

По-Най-Най

Защото Титко е:

- Първият титаниев лаптоп
- Последният титаниев лаптоп
- Първият, на който ябълката не седи обърната като е отворен
- Последният с бутон за отваряне на дисплея
- Първият лаптоп с PowerPC G4 процесор
- Първият лаптоп достигнал 1Ghz
- Първият с широкоъгален екран
- Първият с 1280x854 резолюция
- Тънак само 1 инч
- Първият с DVI видео порт
- Първият с 133Mhz шина
- Първият продаван стандартно с slot-loading оптично устройство записващо DVD дискове
- Последният powerbook с възможност да стартира Mac OS 9
- Най-достъпният powerbook от високия клас за всички времена - 2999$
- Най-старият powerbook, който официално поддържа Leopard
- Първият лаптоп с 1 MB кеш от ниво 3...

Блутут фикс и USB2

Титания се оказа трудно проходим за радиовълните. Курсора на мишката много неприятно накъсваше от време на време.  Научих, че новата версия на блутут контролния панел показва силата на сигнала при натискане на Option бутона и клик, но в Леопард за съжаление не е вярно. Реших, че няма да ползвам вътрешната airport карта и я преместих в друга машина. Отрязах накрайника на ерпорт антената. Оказа се много фин коксиален кабел. Запоих две жички от двете страни на антената на блутут платката, а другия им край към коксиалния кабел. И воала. Имах вътрешен блутут, който ползва двете вградени в корпуса антени на ерпорта. Затворих машината и пробвах мишката с излизане от стаята. В коридора все още не се губеше сигнала. 

Междувременно пристигна и PCMCIA -> USB2 картата. Работи много доволно, бързо и без проблеми. Когато остане време ще направя някои замервания и ще публикувам. Ето как изглежда картата, какво е инфото в систем профайлър и колко готино остава скрита в корпуса:

Нови батерия и SSD

Преди около три седмици получих батерията, solid state drive и зарядно за автомобил поръчани от OWC.

Оригиналната батерия по спецификация трябва да издържа 5 часа. NewerTechnology предлагат две батерии - едната трябва да е с 25% повече капацитет(63wH), а другата 50%(75wH). Взех по-малката поради чувствителната разлика в цената. Беше ми нужна работеща батерия, а и обещаните 25% повече трябваше да дадат 6 часа батерия :)

Батерията пристигна съвсем разредена. Новите батерии обикновенно пристигат заредени. Тази сигурно доста е поседяла. При първо зареждане и изключване от зарядното, системата пресметна 5 часа ползване. Това време бързо се актуализира. Успях да изгледам двучасов филм на DVD. Накратко очакваните 6 часа ползване на батерия бързо намаляха на 3. Предполагам, че след няколко пълни цикъла ще постигна по-добри времена. Въпреки всичко, добре е че мога да си ползвам преносимия компютър без да съм зависим от наличие на контакт. А и зарядното за кола трябва да помогне, когато пътувам далеч в планината.

Инсталирах Mercure Legacy Pro 120 Gb на мястото на оригиналния 60 Gb хард диск, който издаваше неприятно силни звуци изглежда от продължителна употреба. Форматирах и разделих диска да две части. Започна се инсталиране на операционни системи. Mac OS X мина добре. Оригиналния диск на Леопард е двуслоен, а супер драйва в Титко чете само еднослойни DVD-та. За щастие имах вече подготвено такова копие за моя 20' iMac. Машината стартира много по-бързо, цялостната работа е подобрена, изчезна шум от диска, имам два пъти повече място и харчи по-малко ток. Ето и резултати от Xbench:

До 3 пъти по-бърз за последователно четене и писане. За разбъркано четене най-добрия резултат надминава 40 пъти. Разликата се вижда и при копиране през мрежата. Невиждано бърз PowerBook G4 Ti.

Доста време ми отне инсталирането на Mac OS 9. Поради факта, че само последната версия 9.2.2 може да бъде инсталирана, а такава няма като инсталационен диск - трябва да се инсталира 9.2.1 и да се ъпдейтне до 9.2.2. Единствения начин е инсталационните дискове, които идват с машината. За жалост, човека от който купих Титко, не беше сложил никакви дискове в кашона. Друг вариант е да се направи инсталацията на друга машина и да се прехвърли. Накрая и с това се оправих и можах да инсталирам стари култови мак игри, които не вървят на мак ос х. Ето крайния резултат:

Истински титаниев powerbook :)

Отне ми малко време, много шкурка и яко търкане, но е вече факт. Powerbook G4 от титан :)

Вграден Bluetooth

След като не успях да побера безжичната карта Г стандарт вътре, днес реших да пробвам да видя дали поне работи на мястото на оригиналния епълски ерпорт Б стандарт. Отговора беше отрицателен, което много ме учуди, но все пак успокои до някъде и може би ме накара да се откажа от търсенето на някакви решения по този въпрос. Оказа се, че двете карти си работят дори и когато са включени едновременно. В Network в System preferences може да се избере ред, в който да бъдат ползвани. Това е добра новина.

Разбрах, също така, и че безжичната Apple Magic Mouse, може да се ползва в Леопард. Ето драйвъри, които епъл са били така "добри" да направят (но не са били така "добри" да направят за тракпада си). Това от своя страна ме накара пак да се върна на вътрешния bluetooth. Разглобих всичко с нежелание, защото вече бех намазал процесора с паста, но се е видяло, че ще се маже пак. Намерих изоставения USB порт, който на времето е служил за инфраред-а на по-старите powerbooks g4. Извадих поялника и започнах да поя. Хм, по едно време се усетих, че запоявам за нищо или по-точно има 4 пина за които да запоявам, но те не водят никъде. На платката просто няма USB. Спрях разочарован и събрах всичко.

Реших, че все пак ми трябва вътрешен bluetooth, защото не може на лаптопа отзад капачето да седи отворено и да стърчи нещо, когато се пренася. Реших да пожертвам единия от двата USB порта. Запоих 4 жици директно за платката. Сега като видях снимката, като че ли не изглежда превъзходно.

Потроших един стар USB bluetooth Epox, който имах от години и не използвах. Даваха му 100м обхват :) Можех да го сложа под хард диска, но реших че мястото на модема е по-подходящо. Щеше да бъде в титанова обвивка, а модема се намираше най-отдясно (тоест до мишката :), под оптичното устройство. И без това едва ли ще се закачам в интрернет през dial-up в близките 10 години. А и факсове няма да пускам, така или иначе нямам домашен телефон. Извадих модема, което щеше да олекоти компютъра с десетина грама :) и оставих bluetooth-a на негово място.